БСК и АИКБ: Намалете цените за крайния потребител
Бизнесът разисква да понижи цените за крайния консуматор:
Бизнесът насочи зов към себе си - „ Намалете цените за крайния консуматор “. В това се сплотиха огромните работодателски организации Българска стопанска камара /БСК/ и Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. ОТ БСК даже детайлно прецизират, че от средата на февруари ще се усети дейно поевтиняване на артикули и услуги, написа.
Служебният министър на стопанската система Никола Стоянов пък оповести, че се водят договаряния с огромните хранителни вериги за редакция в цените в посока надолу. Случайно или не, само че през последната седмица храните на едро по стоковите борси в действителност са поевтинели за първи кол след 15 следващи седмици на непрестанно повишаване. Това демонстрират данните на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. Храните имат най-голяма тежест при пресмятане на инфлацията.
В началото на декември работодателите приканиха бизнеса да предприеме ограничения за преодоляване цените надолу поради обезщетенията за небитовите консуматори на ток през цялата 2023 година Припомняме, че те са по-добри от ланшните и страната заплаща тока на бизнеса при цена над 200 лв. за мегаватчас. В последно време пък все по-често се случва да не се постанова интервенция на страната, защото токът на борсата е под тази ценова граница.
„ Вече има закъснение на растежа на инфлацията, само че се чака тези резултати да се появят, откакто към този момент са в действие новите обезщетения от 1 януари тази година и първото понижение на сметките за ток би трябвало да се чака от бизнеса в средата на февруари. След това чакаме българският бизнес - небитовите консуматори, да отразят тази сигурност, която се дава с решението помощта да продължи през цялата 2023 година, в цените на стоките и услугите “, разяснява Добри Митрев, ръководител на БСК.
Не може да се направи прогноза за междинното понижение на цените, тъй като при другите артикули и услуги цената на електрическата сила има друго отражение. Митрев подсети, че да вземем за пример за металургията тя е доста огромна част от разноските за произвеждане на стоманата. Във фризьорството обаче тя е незначителна част.
Най-общо се чака сензитивно понижение на цените да има при производствата, за които електрическата енергия има максимален дял в разноските. „ Всъщност, в случай че не се появят някакви други условия, които да не разрешат сходно понижение, то би трябвало това да се случи във всички браншове “, счита шефът на БСК.
В края на предходната седмица националното обединяване на работодателските организации у нас - Асоциацията на организациите на българските работодатели, показа целите си за 2023 година, измежду които най-важните са приемането на България в Шенген и в Еврозоната. Именно поради това бизнесът ще направи всичко допустимо да овладее инфлацията, която е един от критериите за въвеждане на еврото.
Окончателният отчет за България и за готовността ни за участие в еврозоната ще излезе през месец май. Служебното държавно управление също желае до тогава годишната инфлация да стане най-малко под 10 на 100.
И макар че това все още наподобява мъчно постижимо, Българска народна банка интензивно работи по въвеждане на еврото от 1 януари следващата година. Сред работните й задължения попадат изборът на дизайн на българските евромонети, изтеглянето на българския лев от обращение, адаптирането на софтуера на банкоматите за работа с евро, както и даването на евро на банките, показва шефът на Централната банка Димитър Радев в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. По първата точка най-вероятно ще се стигне до вид българските евромонети да възпроизведат дизайна на актуалните ни разменни монети, защото не остава доста време за деяние. „ Това ще улесни известността и прехода към новите монети в България “, разяснява Радев.
Бизнесът насочи зов към себе си - „ Намалете цените за крайния консуматор “. В това се сплотиха огромните работодателски организации Българска стопанска камара /БСК/ и Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. ОТ БСК даже детайлно прецизират, че от средата на февруари ще се усети дейно поевтиняване на артикули и услуги, написа.
Служебният министър на стопанската система Никола Стоянов пък оповести, че се водят договаряния с огромните хранителни вериги за редакция в цените в посока надолу. Случайно или не, само че през последната седмица храните на едро по стоковите борси в действителност са поевтинели за първи кол след 15 следващи седмици на непрестанно повишаване. Това демонстрират данните на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. Храните имат най-голяма тежест при пресмятане на инфлацията.
В началото на декември работодателите приканиха бизнеса да предприеме ограничения за преодоляване цените надолу поради обезщетенията за небитовите консуматори на ток през цялата 2023 година Припомняме, че те са по-добри от ланшните и страната заплаща тока на бизнеса при цена над 200 лв. за мегаватчас. В последно време пък все по-често се случва да не се постанова интервенция на страната, защото токът на борсата е под тази ценова граница.
„ Вече има закъснение на растежа на инфлацията, само че се чака тези резултати да се появят, откакто към този момент са в действие новите обезщетения от 1 януари тази година и първото понижение на сметките за ток би трябвало да се чака от бизнеса в средата на февруари. След това чакаме българският бизнес - небитовите консуматори, да отразят тази сигурност, която се дава с решението помощта да продължи през цялата 2023 година, в цените на стоките и услугите “, разяснява Добри Митрев, ръководител на БСК.
Не може да се направи прогноза за междинното понижение на цените, тъй като при другите артикули и услуги цената на електрическата сила има друго отражение. Митрев подсети, че да вземем за пример за металургията тя е доста огромна част от разноските за произвеждане на стоманата. Във фризьорството обаче тя е незначителна част.
Най-общо се чака сензитивно понижение на цените да има при производствата, за които електрическата енергия има максимален дял в разноските. „ Всъщност, в случай че не се появят някакви други условия, които да не разрешат сходно понижение, то би трябвало това да се случи във всички браншове “, счита шефът на БСК.
В края на предходната седмица националното обединяване на работодателските организации у нас - Асоциацията на организациите на българските работодатели, показа целите си за 2023 година, измежду които най-важните са приемането на България в Шенген и в Еврозоната. Именно поради това бизнесът ще направи всичко допустимо да овладее инфлацията, която е един от критериите за въвеждане на еврото.
Окончателният отчет за България и за готовността ни за участие в еврозоната ще излезе през месец май. Служебното държавно управление също желае до тогава годишната инфлация да стане най-малко под 10 на 100.
И макар че това все още наподобява мъчно постижимо, Българска народна банка интензивно работи по въвеждане на еврото от 1 януари следващата година. Сред работните й задължения попадат изборът на дизайн на българските евромонети, изтеглянето на българския лев от обращение, адаптирането на софтуера на банкоматите за работа с евро, както и даването на евро на банките, показва шефът на Централната банка Димитър Радев в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. По първата точка най-вероятно ще се стигне до вид българските евромонети да възпроизведат дизайна на актуалните ни разменни монети, защото не остава доста време за деяние. „ Това ще улесни известността и прехода към новите монети в България “, разяснява Радев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ